Book Creator | Хуманитарна гимназия

ПРЕДИСЛОВИЕ

„В напразна надпревара с времето ние всички бързаме да живеем „тук и сега“, забравяйки неумишлено във въртележката на всекидневието, че „тук и някога“ са се борили и загивали нашите предци, без които не бихме могли да бъдем такива, каквито сме. Понякога усещаме как историческото наследство тежи върху раменете, но без да разбираме неговата значимост за отредените ни дни. Следователно трябва да знаем кои сме, откъде идваме и накъде отиваме?
Противна недомислица е твърдението, че по време на война „човешкият живот се обезценява“, защото и тогава той е едничък и неповторим. Днес често се питаме дали сме способни да извършваме саможертва като нашите деди и заслужаваме ли я изобщо, увлечени в боричканията за собствено благополучие или тъжно оцеляване?
Знаем, че времето не стига за потапяне в миналото, но нека си спомним за онзи отруден селянин, който е трябвало при първия боен сигнал на тръбата да напусне синорите на нивата си и да се превърне в храбър войник в името на нещо много по-велико – България. Скъпи българи, изключете поне за половин час на ден телевизорите и компютрите, спрете радиото, захвърлете вестниците и рекламните листове, за да разтворите книгата за подвизите на нашите предци. Ако не можем да се съизмерим нравствено с тях, то нека поне да им отдадем полагащата се почит.“

Георги Марков

В терена на някогашна казарма на Трета армия, в Сливен, се намира един от най-красивите български военни паметници. Познат е като Паметника на артилериста и е изграден по идея на войниците и офицерите от Шести артилерийски полк, който е бил разположен в Сливен. На историята на този полк са посветени следващите страници.

ФОРМИРАНЕ НА ШЕСТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК

Шести артилерийски полк е формиран с Указ № 40 от 1 май 1889 година в Пловдив в състав от четири батареи и планински (горски) взвод. Кадри са взети от Трети артилерийски полк. На 21 септември 1890 година е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.
Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 87 мм оръдия. Влиза в състава на Трета пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзническата война на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.

ШЕСТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканската война продължава от 26 септември 1912 г. до 17 май 1913 г. Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия, заедно с Източна Македония, попада под българска власт.
Шести артилерийски полк взима участие във всички войни на България (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора Световна война). В навечерието на Балканската война полкът има три скорострелни отделения със 75 мм оръдия „Шнайдер” /френско производство/ и две нескроострелни отделения с 87 мм немски оръдия „Круп”. Общият брой на мобилизираните офицери е 46, подофицери и войници – 2585. Полкът взема участие в боевете на 9-10.Х.1912 г. в околностите на Одрин, на 4-5.ХІ. 1912 г. при атаката на Чаталджа.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в Шести полски скорострелен артилерийски полк, формира Шести нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на Трета пехотна балканска дивизия (Първа армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков. Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.
Факт е, че първото бойно кръщение на сливенската артилерия става на 9 и 10 октомври, когато се водят тежки сражения на линията Мурагчал-Кайпа. Край с. Провадия Трето скорострелно отделение води силен огън, изстрелва 252 шрапнела и 40 бризантни гранати. Ранен е командирът на Девета батарея поручик Проданов. Другите отделения също се включват активно в боевете край с. Муратчал и с. Софудар. С активното съдействие на артилерията, турските войски са изтласкани назад и обърнати в бягство.

На 14 октомври Трета Балканска дивизия извършва флангово движение, прикривайки настъплението на Първа армия. Поставена е задача да се парира всякакъв излаз на противника от Одринската крепост в северна и източна посока.

От 16 до 20 октомври се водят ожесточени боеве на укрепената линия Люле Бургас-Бунар Хисар. Обединените Първа и Трета български армии под командването на ген. Радко Димитриев нанасят поражение на противника. В тези епични сражения взема участие Първо скорострелно отделение, другите остават на позиция срещу Одрин.
От 24 до 30 октомври Трета Балканска дивизия от състава на Трета армия извършва изтощителен преход из Странджа планина, за да излезе срещу Чаталджанската позиция, отстояща само на 40 км от Цариград. Има затруднения с прехраната, появява се страшната болест азиатска холера. За няколко дни умират над 160 души от Единадесети пехотен Сливенски полк. Командирът на Четвърта скорострелна батарея майор Грозданов също става жертва на холерата. При тези условия нашите войски се окопават и подготвят за настъпление.