Солунските братя Кирил и Методий

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.
Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.
През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.
Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език.
Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.

Забравѝ Константинопол, мраморите на Магнавър
за една камбанария, скрита като жилка в лавър
в камъка на планината. Нека твоят небосклон
бъде храмовият купол в манастира Полихрон.
Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,
да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,
Константине Философе. Вече пачият писец
ще изписва твоя образ с ореола на светец.
И от тясната килия, пътят, който в рая води,
ще премине през земите на славянските народи
и ще пръсне твойта шепа букви като семена...
Ала подвигът започва от велика тишина -
от лика изпит на поста, от труда, от манастира,
който сред асми и вятър зазвучава като лира
в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,
за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта
дух на разум и на слово! Забрави, че си магистър
на науките и слушай как шуми потока бистър
с твойта кръв съзвучен, с пулса на славянския ти глас!
Получавай втори поглед от свещения екстаз,
за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и
слей се с восъчните капки, върху книги и икони!
Вземай образ на апостол, застани до своя брат!
Вам се пада свят за нива - приемете този свят!
Той пред ликовете ви се моли:
азъ, буки, вѣди, глаголи!
Из „Византийски запеви”, 1978 г, автор: Радко Радков

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва. Погребват го в централната църква на Велеград.
Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.
Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.