Обади се, любов! Стихове на Дамян Дамянов

Хуманитарна гимназия - Обади се, любов!

Watercolor texture 1

* * * Разбягаха се всичките илюзии, отидоха си всичките фантазии. Потънаха във миши дупки "музите". (Ах, как им поувяхнаха съблазните! И как им поокапаха и листите, и пъпките по клонките им, нежните!) Злорадстваш ли? Да, само ти единствена остана тук, при мене, след метежа им. Остана същата, непроменената, каквато си на снимката ни сватбена, за разлика от тях - несъстарена ти, ти - делничната, ти - невдъхновената... ... Сложи трапезата .... и да обядваме. VII. 1989 - XII. 1992 г.

* * * ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ

Съзирах те навред, във всяко нещо. Но ти не беше същата, оная, която всеки ден и вредом срещах. Ти беше друга: много по-различна, по-нежна, по-красива, по-...злокобна. Но в тебе аз онази все обичах: измислица, на живата подобна. Бъди каквато щеш. Нима е важно каква си всъщност - грозна ли, красива? По-важното е, че дори миражна, ти можеш моя хубав свят да раждаш. Но никога - да го убиваш...

ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ "ДАМЯН ДАМЯНОВ"

клуб "ДИГИТАЛНА ХУМАНИТАРИСТИКА"

ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ!

Дамян П. Дамянов

Каква магия си, каква! С какво необяснимо чудо владееш цялото това човечество? Върховна лудост или върховна мъдрост си, щом в своя порив, в свойта жажда ти можеш да го покосиш, тъй както можеш да го раждаш? Чрез тебе съществува то. Чрез теб родено, с теб умира. Чрез теб душата му -листо се носи тъжно из всемира. И този цял всемир тъй тих, и туй листо, и този вятър ведно събрани - туй си ти! Да, ти, едничката, която си вред и всякъква - кълбо от грешна плът и дух безплътен. Чрез теб, безсмъртнице Любов, дори смъртта е миг безсмъртен. 25. IV. 1991 г.

* * * Любов, деца не ми роди. Но ми роди безброй вълнения. На мен - духа ми оплоди. А той роди стихотворения. Не бе с мен лоша, ни добра. Душата ми просто отблъсна ти. В илюзиите ми умря, но в думите те видях възкръснала. Ти тях роди - де вик, де стон, де пък - проклятие - стенание. Душата ти бе техен дом. Но тъй и не разбра... Поклон! "Останалото е мълчание..." 15. XI. 1992

* * * Не се привързвай никога към нищо! Привързването е окова скъпа! Тя дава дом, жена, деца, огнище, ала в замяна - тежка танга - дърпа! Тя дава много, но отнема всичко. Покой ти дава. И блага големи. С уют те топли. Гали те с ръчички, които за свободен нямат време. Със благини най-едри и най-дребни отрупва те цял, ала във замяна духа ти и плътта така обсебва, че по-добре изобщо да ги нямаш! Не се привързвай никога към нищо! Привързването мисли за удобство, а то е грижа, дето те разнищва, а то не е живот, а живо робство! Шегувам се, разбира се, да, вятър! Човек вкован се ражда и умира! Най-тежката окова - свободата - най-зле го оковава - за всемира!

ЛЮБОВ БЕЗ ПОКРИВ

До покрив вдигаме къщя. На покрив - риза бяла, мокра от пот... А бедната душа се носи по света без покрив. И в тъмен час, и в тъжен час, обидена или сърдита, се носи тя далеч от нас, и все за своя покрив пита. Не просто покри, а покров небето става върху нея. И скита тъжната любов с илюзията, че живее. Подай ръка, изтрий очи - очи от толкоз обич мокри. И нека двамата да помълчим под този сладък и горчив син небосвод - любов без покрив.

Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и дни. Ти не звънна, дои и погрешка. Иззвъняха се сума жени - ни една между тях ти не беше. И напразно с писалка и с лист все те чаках... Ни глас, нито ласка. Що цигари изпепелих и на листа що глупост надрасках. Пак съм сам... Обади се, Любов! Вън вали. И април е тъй хладен. Телефона поглеждам (в дълбок сън заспал). А край него - кълбо жици, жици... Контактът - изваден... 21. IV. 1991

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.