ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ
"ДАМЯН ДАМЯНОВ"

клуб "ДИГИТАЛНА ХУМАНИТАРИСТИКА"

ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ!

Дамян П. Дамянов

Loading...

Loading...

ЛЮБОВ

Loading...

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му -листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякъква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.
25. IV. 1991 г.

* * *
Любов, деца не ми роди.
Но ми роди безброй вълнения.
На мен - духа ми оплоди.
А той роди стихотворения.
Не бе с мен лоша, ни добра.
Душата ми просто отблъсна ти.
В илюзиите ми умря,
но в думите те видях възкръснала.
Ти тях роди - де вик, де стон,
де пък - проклятие - стенание.
Душата ти бе техен дом.
Но тъй и не разбра...
Поклон!
"Останалото е мълчание..."
15. XI. 1992

* * *
ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ

Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-...злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност - грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна,
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога - да го убиваш...