ЛЕГЕНДА ЗА ПЕЩЕРАТА "ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО"

Легендата откриха и адаптираха: Валентин&nbsp;&nbsp;Ивайлов&nbsp;&nbsp;Вельовски Венцислав&nbsp;&nbsp;Венциславов&nbsp;&nbsp;Здравков Илиян&nbsp;&nbsp;Пламенов&nbsp;&nbsp;Лефтеров Кристиян&nbsp;&nbsp;Бойков&nbsp;&nbsp;Милетиев

В България можем да срещнем 33 от известните в Европа 35 вида прилепи. Дяволското гърло дава убежище на 4 вида, които обитават пещерата през различните сезони. Установени са: - Голям подковонос&nbsp;и Малък подковонос&nbsp;- приоритетните за опазване за цяла Европа - Дългопръст нощник и Дългокрил прилеп&nbsp;-включени в Световния червен списък В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен&nbsp;дългокрил прилеп от над 35 000 екземпляра.&nbsp; Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в&nbsp;сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия реката напуска пещерата и излиза отново на повърхността. 42 метра&nbsp;– от тази височина пада водата в Бучащата зала. Това е най-високият подземен водопад на Балканите. Грохотът му дава името на подземната галерия.

Една от легендите за Дяволското гърло, е че именно тук&nbsp;Орфей&nbsp;се спуска в подземното царство на&nbsp;Хадес. Съпругата му Евридика умира. Орфей слиза в подземното царство и се опитва да я спаси. Очарова с нежна музика кучето&nbsp;Цербер, пазителят на това царството. Свири на лирата си, разтопявайки сърцето на самия Хадес, който му паозволява да вземе Евридика при условие, че няма да се обръща назад, докато не излязат от пещерата иначе ще я загуби. Евридика всъщност е зад него, но трябва да се върне към светлината, за да стане отново човек. Само на няколко крачки от изхода Орфей загубва вяра и се обръща, но този път я губи завинаги. Орфей&nbsp;е най-великия певец и поет на древността. Остава в историята със своята способност на укротител на дивия свят с чудодейната си лира.

Легенда за пещерата "Дяволското гърло"

1968 г.&nbsp;- Придошлата река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал. Трупите потъват в пещерата. Нито една треска от тях не излиза на изхода на реката, който се намира на няколко стотин метра от изкуствено прокопания вход на пещерата. Опит с&nbsp;оцветители на водата, показва, че са необходими час и половина, за да може оцветената вода да измине пътя от входа до изхода на Дяволското гърло. Учените установяват, че за това&nbsp;време със скоростта, с която се движи, оцветената вода изминава 40 км. из дебрите на Дяволското гърло. Те остават непроучени и до днес.

1962 г.&nbsp;- Радостин Чомаков , Никола Корчев и Елена Пъдарева успяват да достигнат до Бучащата зала, но липсата на подходяща екипировка и опит осуетяват по-нататъшното им продължаване по пътя на реката. 1970 г.&nbsp;– Първият и единствен засега опит да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко в Дяволското гърло взема две жертви. Младите варненски леководолази Сияна Люцканова (21 г.)&nbsp;и Евстати Йовчев (29 г.) се гмуркат, за да проучат сифона. Но така и не излизат от пещерата.

Дяволското гърло е пещера разположена на 1,5&nbsp;km северно от с.&nbsp;Триград&nbsp;в&nbsp;Триградското ждрело&nbsp;в&nbsp;Родопите. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината на залата е 110 m, ширината – 40 m, височината ѝ достига до 35 m. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина през която се достига до основата на водното течение. 301 стъпала извеждат нагоре покрай подземния водопад през стария вход до повърхността.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.