Легенда за Белоградчишките скали

Белоградчишката крепост се намира съвсем близо до град Белоградчик, сред красивите Белоградчишки скали.
През І - ІІІ век сл. Хр. римляните изградили своите пътища в новите провинции на империята и построили крепости, за да ги охраняват.
В най-високата част на Белоградчишката крепост се издига "Цитаделата". Само на метри от нея се разкриват останките от помощната крепост "Латинско кале".
В края на VІІ век крепостта попада в територията на новата българска държава.
И днес, на крепостните стени могат да се видят амбразурите (отвори) за пушки и оръдия, и три бастиона.
В региона има и други исторически забележителности.

В една легендата се разказва, че по времето на Римската империя между скалите е имало девически манастир.
Там е живеела красивата послушница Валентина.
На един голям празник в манастира дошъл римският благородник Антонио. Той я видял и се влюбил в нея, а тя в него.
След време Валентина се сдобила с дете. Монахините я изгонили заедно с детето ѝ. На изхода я чакал Антонио.

Излизайки от храма, изведнъж от небето се чул силен гръм и манастирът се сринал, а всичко около него се вкаменило.
И до ден днешен могат да се видят скалните фигури, наречени „ Монахинята“, „Конникът“ и „Монасите“.