Loading...
Книга за деца"Срещу агресията"
Loading...
Loading...
“Together against school violence” № 2019-1-BG01-KA201-062329
26 Ноември - Първи учебен ден
Скоро ще се запозная с новите си приятели. Нямам търпение да стигнем, а сигурно и те нямат търпение да се запознаят с мен. Първото, което ще направя е да им дам от моите силни прегръдки. Да, ще има много прегръдки. Ще прегърна и госпожата. Силно! Сигурно вече ме чакат, а може и да са ми приготвили празненство по посрещане. В това училище ще е много по-хубаво от старото. Мама така каза. С тати ходиха вече няколко пъти там. Мен не ме взеха. Аз ще видя училището днес за първи път. Сутринта проверявах няколко пъти на прозореца дали тати не е дошъл да ме вземе. Накрая мама ми се скара, че ще скъсам пердето…
– Кога стигнем училището? – наруших рязко тишината в колата. Изглежда тати си мислеше нещо, защото леко се стресна. А може да е, защото изкрещях твърде силно.
Скоро ще се запозная с новите си приятели. Нямам търпение да стигнем, а сигурно и те нямат търпение да се запознаят с мен. Първото, което ще направя е да им дам от моите силни прегръдки. Да, ще има много прегръдки. Ще прегърна и госпожата. Силно! Сигурно вече ме чакат, а може и да са ми приготвили празненство по посрещане. В това училище ще е много по-хубаво от старото. Мама така каза. С тати ходиха вече няколко пъти там. Мен не ме взеха. Аз ще видя училището днес за първи път. Сутринта проверявах няколко пъти на прозореца дали тати не е дошъл да ме вземе. Накрая мама ми се скара, че ще скъсам пердето…
– Кога стигнем училището? – наруших рязко тишината в колата. Изглежда тати си мислеше нещо, защото леко се стресна. А може да е, защото изкрещях твърде силно.
– Още 10 минути и сме там.
Мразя да прави така. „10 минути“ не ми говори нищо. Това много ли е, малко ли е? Сега отново трябва да го попитам и този път ще внимавам с тона.
– Малко ли още?
– Да. След малко ще сме там. – Този път не го стреснах и даже ми се усмихна. – Прииска ми се да го гушна, но сега не бива. Много ми се сърди, когато го прегръщам докато шофира.
Аз съм Вихра Боянова Любчева, на 11 години. Живея с мама. Преместихме се от друг град. Скоро ще отида да живея с тати и кака Мила (съпругата на тати), но пак ще виждам мама, защото вече всички сме в един и същи град. Ще уча в ново училище и нямам търпение. Старото не ми липсва. Беше гадно. Децата ми се подиграваха и аз понякога ги биех, за което после учителките ме наказваха. Понякога децата бяха мили и аз ги прегръщах, тогава учителките пак ми се караха.
Мразя да прави така. „10 минути“ не ми говори нищо. Това много ли е, малко ли е? Сега отново трябва да го попитам и този път ще внимавам с тона.
– Малко ли още?
– Да. След малко ще сме там. – Този път не го стреснах и даже ми се усмихна. – Прииска ми се да го гушна, но сега не бива. Много ми се сърди, когато го прегръщам докато шофира.
Аз съм Вихра Боянова Любчева, на 11 години. Живея с мама. Преместихме се от друг град. Скоро ще отида да живея с тати и кака Мила (съпругата на тати), но пак ще виждам мама, защото вече всички сме в един и същи град. Ще уча в ново училище и нямам търпение. Старото не ми липсва. Беше гадно. Децата ми се подиграваха и аз понякога ги биех, за което после учителките ме наказваха. Понякога децата бяха мили и аз ги прегръщах, тогава учителките пак ми се караха.
Била съм по-едра… Не съм си усещала силата… И други глупости. Разбирам, че не трябва да удрям децата, но защо прегръдките да са лошо нещо? Как може човек да не харесва прегръдки?! Аз много ги харесвам. Така показвам на хората колко много ги обичам. Така и хората ме обичат повече. Мисля, че ако ги бях прегръщала повече, нямаше да ми се подиграват.
Ураа! Стигнахме! В коридора е тихо, защото учениците са в час. Обясни ми го една мила жена, която ни посрещна. По-късно разбрах, че това е директорката на училището. Наистина е мила. Обикновено възрастните си говорят и аз трябва да чакам тихо, но сега тя говори на мен. Обясни ми, че ще се запозная с ресурсния учител, логопеда и психолога на училището. Вече съм чувала тези думи, в предишното училище също имах такива учители. Мама беше права. Училището наистина е хубаво. Няма празненство, обаче.
Ураа! Стигнахме! В коридора е тихо, защото учениците са в час. Обясни ми го една мила жена, която ни посрещна. По-късно разбрах, че това е директорката на училището. Наистина е мила. Обикновено възрастните си говорят и аз трябва да чакам тихо, но сега тя говори на мен. Обясни ми, че ще се запозная с ресурсния учител, логопеда и психолога на училището. Вече съм чувала тези думи, в предишното училище също имах такива учители. Мама беше права. Училището наистина е хубаво. Няма празненство, обаче.
Всичко е цветно и красиво, особено кабинетите на новите ми учители. Те са пълни с играчки, рисунки, моливи, пастели, пъзели и още много неща, които не запомних как се казват. Учителите са усмихнати и много добри. Никой не ми се кара, че го стискам твърде силно. Класната стая също ми харесва, а децата са толкова много. Всички ме гледат и аз им се усмихвам с най-широката си усмивка.
– Деца, тази година ще имаме нова ученичка – Вихра. Хайде да я посрещнем с добре дошла! – госпожа Височкова каза на висок глас.
– Добре дошла, Вихра! – извикаха в хор всички.
А аз чувах само туптенето на сърцето си и два пъти името си. Но само първото и затова побързах да си спомня и останалите „Вихра Боянова Любчева, Вихра Боянова Любчева, Вихра Боянова Любчева…“.
– Деца, тази година ще имаме нова ученичка – Вихра. Хайде да я посрещнем с добре дошла! – госпожа Височкова каза на висок глас.
– Добре дошла, Вихра! – извикаха в хор всички.
А аз чувах само туптенето на сърцето си и два пъти името си. Но само първото и затова побързах да си спомня и останалите „Вихра Боянова Любчева, Вихра Боянова Любчева, Вихра Боянова Любчева…“.
– Вихра, ще ни кажеш ли от къде си? – този път госпожата се обърна към мен, но аз бях твърде заета да припомням имената си и затова само извиках:
– Вихра Боянова Любчева!
Всички деца се разсмяха силно и аз реших, че е станало нещо забавно, което пак не съм разбрала, затова и аз започнах да се смея. На г-жа Височкова не ѝ хареса. Отправи строг поглед към децата и те престанаха да се смеят. Изкача малко, докато стане напълно тихо и каза:
– Явно отново трябва да си поговорим за обноските. Сега ще изпратим Вихра и се надявам утре да ѝ направим по-добро впечатление.
През следващите дни децата ме разпитваха различни неща - за мен, за предишното ми училище, за семейството ми. Ставаше много забавно, когато не можех да се сетя за някоя дума или не мога да я произнеса правилно.
– Вихра Боянова Любчева!
Всички деца се разсмяха силно и аз реших, че е станало нещо забавно, което пак не съм разбрала, затова и аз започнах да се смея. На г-жа Височкова не ѝ хареса. Отправи строг поглед към децата и те престанаха да се смеят. Изкача малко, докато стане напълно тихо и каза:
– Явно отново трябва да си поговорим за обноските. Сега ще изпратим Вихра и се надявам утре да ѝ направим по-добро впечатление.
През следващите дни децата ме разпитваха различни неща - за мен, за предишното ми училище, за семейството ми. Ставаше много забавно, когато не можех да се сетя за някоя дума или не мога да я произнеса правилно.