28 май Възнесение господне

28 май

Възнесение господне

или Спасовден

Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци...

Днес е Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.
Народните вярвания гласят , че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

"Те ,ти, булка Спасовден!"
Според българските народни вярвания на Спасовден идват и самодиви, наречени "русалийки", "русалци", "русалии". Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо”.

Росенът, твърди народът, цъфти само през нощта срещу Спасовден, за кратко време и листата му бързо опадат. Те трябвало да попаднат върху жената, а това се случвало точно в полунощ, когато идвали русалии и като с полъх на вятър сваляли листата на растението.
Приема се, че нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Има продукти, с които толкова сме свикнали, че ги приемаме като даденост и не се замисляме, че зад някои от тях се крие богата символика и дори митология. Един от тях е хлябът. Старите хора казват, че "никой не е по-голям от хляба", хляб не се изхвърля, а църквата го използва при причастие, тъй като е символ на плътта Христова.