Корабен дневник на Лемюел Гъливер

Корабен дневник

Antique paper texture

20 юни 1702 година

26 март 1703 година

Качих се в Даунз на кораба „Адвенчър“, под командването на Джон Никлъс от Кориуъл, който заминаваше за Сурат.

Тъй като капитанът се разболя от малария, трябваше да отпътуваме чак днес. Пътувахме добре докато минавахме Мадагаскарския пролив.

19 април 1703 година

23 юни 1702 година, нос Добра Надежда

Слязохме на брега при нос Добра Надежда, за да вземем прясна вода. За наше щастие вятърът беше благоприятен. Корабът обаче, пропускаше вода, затова разтоварихме. Трябваше да презимувахме там.

Северно от Мадагаскар, на около пет градуса южна ширина, северозападните ветрове, които е известно, че духат с равномерна сила от началото на декември до началото на май, задухаха много по-силно и от по-западна посока

Бурята беше страховита. Надигаха се невероятни и опасни вълни. Пристегнахме въжето на лоста на кормилото, за да помогнем на кормчията. Не свихме платното на топ-мачтата, а го оставихме на мястото му, тъй като корабът държеше много срещу вълнението, а знаехме, че когато платното на топ-мачтата е вдигнато, корабът е по-закрепен и се изкачва по-добре срещу вятъра, тъй като имахме достатъчно маневрено пространство. Когато бурята премина, вдигнахме платната на фок- и грот-мачтите и насочихме кораба по курса. След това вдигнахме платната на бизан-мачтата, грот-топсела и фок-топсела. Нашият курс бе изток-североизток, а вятърът духаше от югозапад. Вдигнахме долния галс, отпуснахме брасите и щагите, вдигнахме галсите на подветрения борт, снехме щорм-мачтата към надветрения борт и поддържахме толкова- остър курс, колкото корабът позволяваше.

10 юни 1703 година

По време на тази буря, след която задуха силен западен вятър, по моите пресмятания бяхме отнесени на около стотина левги на изток, така че и най-старият моряк на кораба нямаше представа в коя част на света се намираме. Откъм припаси бяхме добре, корабът ни беше як, а целият екипаж в отлично здраве; но бяхме в крайна нужда за вода. Сметнахме за най-благоразумно да следваме същия курс, а не да поемем по към север, тъй като имаше вероятност да се озовем на северозападните брегове на Велика Тартария и Ледовитото море.

Parchment

2 май 1703 година

9 май 1703 година

Корабът бе отнесен малко на изток от Молукските острови на около три градуса северно от екватора, както капитанът установи от измерванията, които направи.

8 май 1703 година

Ветровете продължиха двадесет дена, през което време корабът бе отнесен. Капитанът, като човек с голям опит в плаването по тези морета, ни предупреди да се готвим за буря.

Днес започна бурята, след като задуха южният вятър, наречен мусон.Като разбрахме, че има изгледи вятърът да се усили, свихме кливера и стояхме в готовност да свалим платното на фок-мачтата, а понеже времето се разваляше, погрижихме се да закрепим здраво оръдията и да свием бизана. Корабът бе застанал напълно на дрейф, косо към вятъра, и затова решихме, че е по-добре да се движим по посока на вятъра, отколкото срещу него, да свалим всички платна и да оставим да ни носят вълните. Скъсихме фока и го свихме; после закрепихме шкота на фок-мачтата; кормилото бе дадено на борт към надветрената страна. Корабът понесе добре маневрата. Закрепихме долния годен на фока, но тъй като платното се сцепи, спуснахме реята, прибрахме платното и отвързахме всички въжета по него.

16 юни 1703 година

Един юнга от топ-мачтата съзря суша.

17 юни 1703 година

Пред нас се разкри голям остров или континент (не знаехме точно какво), на чийто южен край имаше малка ивица земя, която се вдаваше в морето, и заливче, твърде плитко, за да влезе в него кораб над сто тона. Хвърлихме котва на около една левга от заливчето и капитанът изпрати с голямата лодка дванадесет добре въоръжени моряци, които взеха съдове за в случай че намерят питейна вода.

Поисках от него разрешение да ги придружа, за да видя страната и да открия каквото мога. Като стъпихме на сушата, не видяхме ни река, ни извор, нито някакви следи от обитатели. Ето защо нашите моряци тръгнаха по брега, за да потърсят прясна вода край морето, а пък аз поех на другата страна и изминах сам около миля; установих, че местността е гола и скалиста.

Второ пътуване

Първо пътуване

4 май 1699 година, Бристол, Англия

Днес отпътувахме от Англия. Когато минахме на път към Източна Индия, бяхме отнесени от силна буря на югозапад от остров Ван Димен. Направихме изследвания, които показаха, че се намираме на 30 градуса и 2 минути южна ширина. За огромна жалост двадесет души от екипажа умряха от преумора и лошата храна.

Вече не бяхме в състояние да гребем. Бяхме капнали от умора. За наше огромно нещастие, след половин час, внезапна вихрушка от север преобърна лодката ни. Вероятно всички от екипажа загинаха. Трябваше да се измъкна от бурното море, затова взех да плувам, без дори да зная накъде отивам. Често спусках си краката към дъното, но не успявах да достигна до него.

5 ноември 1699 година

Бурята бе постихнала когато усетих, че водата е не по- дълбока от ръста ми.

В тази част на света започна лятото. То, обаче, ни посрещна с мъгливо време. А може би нещо по- лошо. Дежурният забеляза скала на половин кабелт от кораба, но вятърът беше толкова силен, че ни тласна право върху нея и корабът се разби. Аз и още петима от екипажа спуснахме спасителната лодка и успяхме да се отдалечим от кораба и скалата.

Name

Safari may block some audio or video from playing automatically and ‘read to me’ will skip these. You can configure this in Safari’s preferences.