Първо пътуване

4 май 1699 година, Бристол, Англия

Днес отпътувахме от Англия. Когато минахме на път към Източна Индия, бяхме отнесени от силна буря на югозапад от остров Ван Димен. Направихме изследвания, които показаха, че се намираме на 30 градуса и 2 минути южна ширина. За огромна жалост двадесет души от екипажа умряха от преумора и лошата храна.

5 ноември 1699 година

В тази част на света започна лятото. То, обаче, ни посрещна с мъгливо време. А може би нещо по- лошо.
Дежурният забеляза скала на половин кабелт от кораба, но вятърът беше толкова силен, че ни тласна право върху нея и корабът се разби. Аз и още петима от екипажа спуснахме спасителната лодка и успяхме да се отдалечим от кораба и скалата.

Вече не бяхме в състояние да гребем. Бяхме капнали от умора.

За наше огромно нещастие, след половин час, внезапна вихрушка от север преобърна лодката ни. Вероятно всички от екипажа загинаха.

Трябваше да се измъкна от бурното море, затова взех да плувам, без дори да зная накъде отивам. Често спусках си краката към дъното, но не успявах да достигна до него.

Бурята бе постихнала когато усетих, че водата е не по- дълбока от ръста ми.

Loading...

Второ пътуване

Loading...

20 юни 1702 година

Качих се в Даунз на кораба „Адвенчър“, под командването на Джон Никлъс от Кориуъл, който заминаваше за Сурат.

23 юни 1702 година, нос Добра Надежда

Слязохме на брега при нос Добра Надежда, за да вземем прясна вода. За наше щастие вятърът беше благоприятен. Корабът обаче, пропускаше вода, затова разтоварихме. Трябваше да презимувахме там.

26 март 1703 година

Тъй като капитанът се разболя от малария, трябваше да отпътуваме чак днес. Пътувахме добре докато минавахме Мадагаскарския пролив.

19 април 1703 година

Северно от Мадагаскар, на около пет градуса южна ширина, северозападните ветрове, които е известно, че духат с равномерна сила от началото на декември до началото на май, задухаха много по-силно и от по-западна посока

2 май 1703 година

Корабът бе отнесен малко на изток от Молукските острови на около три градуса северно от екватора, както капитанът установи от измерванията, които направи.

8 май 1703 година

Ветровете продължиха двадесет дена, през което време корабът бе отнесен. Капитанът, като човек с голям опит в плаването по тези морета, ни предупреди да се готвим за буря.

9 май 1703 година

Днес започна бурята, след като задуха южният вятър, наречен мусон.Като разбрахме, че има изгледи вятърът да се усили, свихме кливера и стояхме в готовност да свалим платното на фок-мачтата, а понеже времето се разваляше, погрижихме се да закрепим здраво оръдията и да свием бизана. Корабът бе застанал напълно на дрейф, косо към вятъра, и затова решихме, че е по-добре да се движим по посока на вятъра, отколкото срещу него, да свалим всички платна и да оставим да ни носят вълните. Скъсихме фока и го свихме; после закрепихме шкота на фок-мачтата; кормилото бе дадено на борт към надветрената страна. Корабът понесе добре маневрата. Закрепихме долния годен на фока, но тъй като платното се сцепи, спуснахме реята, прибрахме платното и отвързахме всички въжета по него.

Бурята беше страховита. Надигаха се невероятни и опасни вълни. Пристегнахме въжето на лоста на кормилото, за да помогнем на кормчията. Не свихме платното на топ-мачтата, а го оставихме на мястото му, тъй като корабът държеше много срещу вълнението, а знаехме, че когато платното на топ-мачтата е вдигнато, корабът е по-закрепен и се изкачва по-добре срещу вятъра, тъй като имахме достатъчно маневрено пространство. Когато бурята премина, вдигнахме платната на фок- и грот-мачтите и насочихме кораба по курса. След това вдигнахме платната на бизан-мачтата, грот-топсела и фок-топсела. Нашият курс бе изток-североизток, а вятърът духаше от югозапад. Вдигнахме долния галс, отпуснахме брасите и щагите, вдигнахме галсите на подветрения борт, снехме щорм-мачтата към надветрения борт и поддържахме толкова- остър курс, колкото корабът позволяваше.