Loading...
Loading...
В седмицата преди Великден учениците от 10. и 11. клас имат задача да напишат есе или да нарисуват картина.Темата е Ако разполагах с кораба на Нийл Деграс Тайсън, къде бих отишъл и кои места бих посетил във Вселената.
Loading...
Loading...
Васил Ценков, 11. аАко разполагах с кораба на Нийл Деграс Тайсън, къде бих отишъл и кои места бих посетил във Вселената
Аз съм Стилиян Симеонов и приветствам всички читатели с добре дошли на моя кораб на мечтите “Футболна надежда”. На кораба е и моят футболен отбор от всичките ми приятели. Заминаваме на галактическа подготовка за Световното по футбол, което ще се проведе през 2022 година в Катар.
Взели сме всичко необходимо за нашата подготовка и потегляме към най-близката планета до Слънцето – Меркурий. Избрахме тази планета поради факта, че на нея, както и в Катар са много високи температурите. По този начин ще свикнем с условията по-лесно и ще удвоим надеждата си за успех – мечтаната световна титла за България.
Излетяхме, през целия път се забавлявахме и тръпнехме в очакване да пристигнем. Колкото повече се доближавахме до тази планета, толкова повече въпроси възникваха у нас – дали има живот там, дали има живи същества и как ще се впишем в обстановката. Всички тези въпроси ни връхлитаха заедно с топлината, която се увеличаваше постепенно. След две седмици път кацнахме на Меркурий.
Взели сме всичко необходимо за нашата подготовка и потегляме към най-близката планета до Слънцето – Меркурий. Избрахме тази планета поради факта, че на нея, както и в Катар са много високи температурите. По този начин ще свикнем с условията по-лесно и ще удвоим надеждата си за успех – мечтаната световна титла за България.
Излетяхме, през целия път се забавлявахме и тръпнехме в очакване да пристигнем. Колкото повече се доближавахме до тази планета, толкова повече въпроси възникваха у нас – дали има живот там, дали има живи същества и как ще се впишем в обстановката. Всички тези въпроси ни връхлитаха заедно с топлината, която се увеличаваше постепенно. След две седмици път кацнахме на Меркурий.
Палмира Панкова, 10. б
Когато слязохме от кораба “Футболна надежда”, в далечината пред нас светеше зелена светлина. Но може би това беше мираж на нашата надежда.
Взехме си саковете и тръгнахме да гоним тази светлина. Колкото повече се приближавахме, толкова по-ярка ставаше тя. Нямаше нито една жива душа, до известна степен го очаквахме предвид това, че избрахме най-близката и топла планета до Слънцето като дестинация за нашата подготовка.
Когато стигнахме до светлината се оказа, че тя е просто един бленуван мираж. Но все пак ние знаехме за какво сме дошли тук и не трябваше да се предаваме. С общи усилия и благодарение на приятелството, което сме изградили помежду си през годините, започнахме да обикаляме и да търсим материали и терен, за да си построим игрище и дом за тези две години подготовка. С напредването на дните бавно, но славно изграждахме нашето временно убежище. С цената на много труд и общи усилия след два месеца неуморна работа нашият временен дом и футболното игрище не бяха само мираж, а вече реалност.
Взехме си саковете и тръгнахме да гоним тази светлина. Колкото повече се приближавахме, толкова по-ярка ставаше тя. Нямаше нито една жива душа, до известна степен го очаквахме предвид това, че избрахме най-близката и топла планета до Слънцето като дестинация за нашата подготовка.
Когато стигнахме до светлината се оказа, че тя е просто един бленуван мираж. Но все пак ние знаехме за какво сме дошли тук и не трябваше да се предаваме. С общи усилия и благодарение на приятелството, което сме изградили помежду си през годините, започнахме да обикаляме и да търсим материали и терен, за да си построим игрище и дом за тези две години подготовка. С напредването на дните бавно, но славно изграждахме нашето временно убежище. С цената на много труд и общи усилия след два месеца неуморна работа нашият временен дом и футболното игрище не бяха само мираж, а вече реалност.
Симона Борисова, 10. а
Започнаха целодневните тренировки на адската жега. Момчетата ставаха все по-добри и устремени към общата ни цел. Сигурно се питате как свикнахме с обстановката? Е, ще ви кажа, че не беше лесно, но потърпете още малко и ще ви отговоря на този въпрос. Минаваха дните, месеците…, минаха почти две години. Все още имахме запаси от храна и цялата подготовка вървеше в разгара си. По нашите изчисления вече беше време да се върнем към реалността и да покажем на света, че отборна дружина планина повдига, че България е футболна сила.
Събрахме багажа си, разбира се, с носталгия, все пак на Меркурий живяхме две години, изпълнени с много смях, много труд, много пот и много незабравими моменти и най-вече разбрахме колко е истинско приятелството. Сбогувахме се с нашия временен дом и се запътихме към кораба. Оставихме всичко, както го бяхме построили, с надеждата, че много деца като нас имат толкова големи мечти и нашият дом на Меркурий може да бъде и техен. Вървяхме с часове, но “Футболна надежда” се появи пред нас точно както го оставихме, непокътнат и готов за подвизи.
Потеглихме обратно към Земята и по-точно към Катар. Приземихме се и изчисленията ни бяха точни, до Световното първенство оставаха три дни. Откриването беше вълнуващо и грандиозно. Минаваха дни и футболни срещи, а ние с хъс преодолявахме всеки един противник. След броени часове приключваше цялото ни пътешествие, а финалът беше факт – оставаха 90 минути до мечтаната титла.
Събрахме багажа си, разбира се, с носталгия, все пак на Меркурий живяхме две години, изпълнени с много смях, много труд, много пот и много незабравими моменти и най-вече разбрахме колко е истинско приятелството. Сбогувахме се с нашия временен дом и се запътихме към кораба. Оставихме всичко, както го бяхме построили, с надеждата, че много деца като нас имат толкова големи мечти и нашият дом на Меркурий може да бъде и техен. Вървяхме с часове, но “Футболна надежда” се появи пред нас точно както го оставихме, непокътнат и готов за подвизи.
Потеглихме обратно към Земята и по-точно към Катар. Приземихме се и изчисленията ни бяха точни, до Световното първенство оставаха три дни. Откриването беше вълнуващо и грандиозно. Минаваха дни и футболни срещи, а ние с хъс преодолявахме всеки един противник. След броени часове приключваше цялото ни пътешествие, а финалът беше факт – оставаха 90 минути до мечтаната титла.