За физиката с любов...

Ако разполагах с кораба на Нийл Деграс Тайсън, къде бих отишъл и кои места бих посетил във Вселената

Аз съм Стилиян Симеонов и приветствам всички читатели с добре дошли на моя кораб на мечтите “Футболна надежда”. На кораба е и моят футболен отбор от всичките ми приятели. Заминаваме на галактическа подготовка за Световното по футбол, което ще се проведе през 2022 година в Катар.

Взели сме всичко необходимо за нашата подготовка и потегляме към най-близката планета до Слънцето – Меркурий. Избрахме тази планета поради факта, че на нея, както и в Катар са много високи температурите. По този начин ще свикнем с условията по-лесно и ще удвоим надеждата си за успех – мечтаната световна титла за България.

Излетяхме, през целия път се забавлявахме и тръпнехме в очакване да пристигнем. Колкото повече се доближавахме до тази планета, толкова повече въпроси възникваха у нас – дали има живот там, дали има живи същества и как ще се впишем в обстановката. Всички тези въпроси ни връхлитаха заедно с топлината, която се увеличаваше постепенно. След две седмици път кацнахме на Меркурий.

Палмира Панкова, 10. б

Когато слязохме от кораба “Футболна надежда”, в далечината пред нас светеше зелена светлина. Но може би това беше мираж на нашата надежда.

Взехме си саковете и тръгнахме да гоним тази светлина. Колкото повече се приближавахме, толкова по-ярка ставаше тя. Нямаше нито една жива душа, до известна степен го очаквахме предвид това, че избрахме най-близката и топла планета до Слънцето като дестинация за нашата подготовка.

Когато стигнахме до светлината се оказа, че тя е просто един бленуван мираж. Но все пак ние знаехме за какво сме дошли тук и не трябваше да се предаваме. С общи усилия и благодарение на приятелството, което сме изградили помежду си през годините, започнахме да обикаляме и да търсим материали и терен, за да си построим игрище и дом за тези две години подготовка. С напредването на дните бавно, но славно изграждахме нашето временно убежище. С цената на много труд и общи усилия след два месеца неуморна работа нашият временен дом и футболното игрище не бяха само мираж, а вече реалност.

Започнаха целодневните тренировки на адската жега. Момчетата ставаха все по-добри и устремени към общата ни цел. Сигурно се питате как свикнахме с обстановката? Е, ще ви кажа, че не беше лесно, но потърпете още малко и ще ви отговоря на този въпрос. Минаваха дните, месеците…, минаха почти две години. Все още имахме запаси от храна и цялата подготовка вървеше в разгара си. По нашите изчисления вече беше време да се върнем към реалността и да покажем на света, че отборна дружина планина повдига, че България е футболна сила.

Събрахме багажа си, разбира се, с носталгия, все пак на Меркурий живяхме две години, изпълнени с много смях, много труд, много пот и много незабравими моменти и най-вече разбрахме колко е истинско приятелството. Сбогувахме се с нашия временен дом и се запътихме към кораба. Оставихме всичко, както го бяхме построили, с надеждата, че много деца като нас имат толкова големи мечти и нашият дом на Меркурий може да бъде и техен. Вървяхме с часове, но “Футболна надежда” се появи пред нас точно както го оставихме, непокътнат и готов за подвизи.

Потеглихме обратно към Земята и по-точно към Катар. Приземихме се и изчисленията ни бяха точни, до Световното първенство оставаха три дни. Откриването беше вълнуващо и грандиозно. Минаваха дни и футболни срещи, а ние с хъс преодолявахме всеки един противник. След броени часове приключваше цялото ни пътешествие, а финалът беше факт – оставаха 90 минути до мечтаната титла.

А сега, ще се върна на въпроса как се справихме с атмосферните условия на Меркурий. Предполагам, че вече тръпнете в очакване да разберете и дали сме постигнали целта си. Футболът е отборна игра, начин на живот и целият отбор е едно голямо семейство. Моето семейство не ме предаде в нито един миг, аз също не го предадох. Заедно преодолявахме жегата, несгодите и си давахме кураж. С всеки изминал ден ставахме по-добри и по-сплотени, бленувайки постигането на общата ни цел.

И… “Господ е българин”! За първи път в историята на българския футбол българи стават СВЕТОВНИ шампиони по футбол в Катар, 2022 г. С неописуеми емоции и с малко носталгия към всичко преживяно се отправихме към нашата родна България, за да донесем така бленуваната купа от Световно първенство по футбол.

Дали тази история е мечта, мираж или някакво предсказание за бъдещето, ще остане една голяма загадка за всички нас. Продължението на историята - моята и на моите момчета, както и бъдещите пътешествия на нашия вълшебен кораб “Футболна надежда” оставям на вас, скъпи читатели.

С уважение,
Стилиян Симеонов (Баджи), 11. в клас