24-ти Май

24-ти май - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА

Кои са братята Кирил и Методий?

...И така, отдавна, преди много години, в град Солун (царство Византия), в семейството на Леон и Мария се родили седем момчета. Най-големия син нарекли Методий, а най-малкия кръстили Константин. Синовете пораснали неусетно, били много умни и трудолюбиви. Завършили училище с отличие. Методий назначили да работи като управител на голяма област близо до Солун, а Константин заминал да учи в Константинопол, в най-доброто училище по това време - Магнаурската школа. С всеки изминал ден двамата братя жънели нови успехи и за тях се разчуло надлъж и нашир.
Един ден при императора на Византия дошъл пратеник от далечното кралство Моравия. Той бил изпратен от Моравския княз Ростислав, за да моли императора за помощ.

В Моравското кралство, хората си нямали свои букви, не можели да четат и пишат, нямали и свои книги. От близки и далечни кралства им предлагали чужди книги и букви. Хората от Моравия се опитвали да научат тези букви, но за тях те били трудни и неразбираеми, защото не приличали на техния език. Тогава княз Ростислав решил, че е време да намери букви за езика на неговите поданици. За да могат и те да четат и пишат на своя роден език.

Императорът не се поколебал и за миг, когато пратеникът му разказал защо го изпраща неговият владетел. Щял да помогне на княз Ростислав и знаел точно кого да изпрати - двамата братя Константин – Кирил* и Методий. Бил сигурен, че никой друг не би се справил с такава трудна задача.

* Константин приема по-късно монашеското име Кирил

Императорът наистина бил прав. Само за няколко месеца Константин създал буквите за хората от Моравия - славяните. Той нарекъл азбуката Глаголица. Двамата братя превели много книги от гръцки и латински на славянски език. Преписали и Библията на славянски. Хората вече имали свои букви и можели да четат и пишат на своя роден език. Християните в Моравия били щастливи, че вече можели да четат Божието слово, което укрепило още повече вярата им. Славата на двамата братя се разпростряла надалеч и всички говорели за тяхното геройство.

Името идва от старобългарската дума “Глаголъ”, която означава “дума”. И до днес тя е единствената азбука, в която буквите си имат имена. Казват, че така по-лесно се запомнят.
А ето и (едно от тълкуванията) какво послание носят буквите от глаголицата:

"Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..."