Конкурс "Бургас и морето"

   По случай 6 декември-Никулден-Ден на Бургас в ОУ „Найден Геров „ бе организиран конкурс сред учениците от пети клас   в два раздела: изобразително изкуство и литература .
   Петокласниците посрещнаха с интерес идеята и с голям ентусиазъм се включиха в надпреварата. Те създадоха прекрасни творби - рисунки, икони, съчинения за морето и за родния Бургас.
    В раздел изобразително изкуство категориите бяха две: живописна или емблематична рисунка на нашия град или икона на Свети Николай Чудотворец.
В раздел литература петокласниците се състезаваха за най-добро съчинение описание, посветено на морето или съчинение със заглавие: Моят Бургас след 20 години“.
     Най- добрите творби от двата раздела намериха място в електронна книга, изработена от госпожа Кавказова, заместник-директор в училището.
     Благодарим на участниците в конкурса и поздравления за победителите.
Благодарност към организаторите на конкурса госпожа Златина Овчарова и госпожа Соня Янкова.

Първо място
Георги Илиев-5 в

                            Морето през есента

        Есента е един от
най-красивите годишни сезони. Тя е сезонът на промените, на новото начало, на романтиката.
       Морето, както всичко в природата, променя своя облик през есента. То е пусто, самотно, тъжно и
по-развълнувано. Сякаш е малко дете, което е изоставено от своите приятели и е в очакване на нови такива.
      Цветът на есенно море е от тъмносин до сив. Водите му са дом на много животински видове риби - чернокоп, паламуд, лефер, хамсия.
      В далечината се разкрива с цялото си великолепие от багри и топли слънчеви лъчи уникалният морски хоризонт. По повърхността на морето се надигат многобройни вълни, които сякаш
шептят своята тъжна песен и я носят към брега.
      И небето през есента е сиво, спуснало се ниско към земята, а облаците са толкова плътни, че може като че ли да ги докоснеш с протегната ръка. Повечето птици са поели своя път на юг, само
врабецът е останал тук. Вятърът е студен, влажен, силен, носи шума на листата, на бурното море и песента на птиците.
       А плажът? Плажът е тих, спокоен. Чуват се крясъците на някои прегладнели гларуси, чадърите и шезлонгите са прилежно прибрани за следващия сезон, а хората са си по домовете и с нетърпение очакват лятото.
     Морето за мен е една непозната
необятна шир, изпълнена с безброй приключения и незабравими моменти.
      Обичам нашето море и нямам търпение да се срещнем отново.

2 място Йордан Иванов-5в

Морето през есента

Морето през есента е самотно, изгубено и бурно.
Изгубено и изоставено от лодките, корабите и слънчевите лъчи.
Изглежда ми като дете , което изкарва яда си на бреговете поради самотата си. Цветът му е
син като небето. В него живеят риби, медузи и всякакви други мънички същества.
В далечината се виждат острови, скали и брегове.
Вълните са големи и бурни. Приличат ми на юмруци, които удрят бреговете. Небето не е ясно, а сивкаво-синьо . На небосклона са разпръснати бели, пухкави облаци. Птици почти няма. Самотно е и небето
през есента.
Чува се плясъкът на вълните в пясъка и тук-там някой крясък на останалите гларуси. Плажът е пуст. Чадъри няма, нито пък шезлонги. А хората сякаш са се изпарили.
Като гледам морето, си мисля, че следващото лято няма да е самотно. Хората ще се завърнат. Пак ще го има тупкането на босите крачета
на децата. Пак ще я има глъчката смях и забава. Но сега като го гледам така самотно, чувствам тъгата и самотата му.

Ивайло Железов-5б-2 място

Морето през есента
Морето през есента е непредвидимо- понякога е светло и слънчево, понякога мрачно и бурно.
В студено време морето изглежда тъмносиньо, почти сиво и мрачно. Прилича на безкрайна бездна, зад която не се вижда нищо.
Захлаждането на морската вода връща обратно рибите - сафрид, калкан икарагьоз. Има рачета и миди.
Някъде далече в морето няколко малки корабчета лъкатушат по водата. Вълните са големи, силни и
опасни и се разбиват с грохот в морския бряг. Небето през есента често е мрачно и облачно, но понякога слънцето изведнъж се появява, за да озари всичко наоколо.
Ята птици се събират и отлитат на юг.
Спокойствието по крайбрежието е неописуемо, само морските вълни пеят своята песен, а следа от шумните летни тълпи няма.
Чадърите и шезлонгите са празни. Дори и чайките не те безпокоят. Тогава можеш да ходиш бос по студения пясък и да размишляваш за
всичко.
Есента ми носи носталгия по отминалото лято. Но дори и през есента край морето е невероятно красиво!

Михаела Калпаклиева-5в -3 място

Морето през есента

     Много обичам морето. То никога не е монотонно и безинтересно дори в сезоните, когато е слънцето едва се показва през облаците.
     Морето през есента е студено. По принцип всеки ден, дори и всяка минута е различно. Водата става мътнозелена, понякога и тъмносиня. Има големи вълни, които се удрят със сила в крайбрежния пясък.
    Един ден е тихо и спокойно като голямо огледало, студено и прозрачно. Лъчите на слънцето, проникващи в солената вода, достигат до дъното, кратко докосвайки златния пясък и ярките блестящи черупки, гладките камъни и зеленикавите водорасли, улавяйки в светлината си дребни сръчни рибки, които се забавляват край брега.
    На следващия ден всичко изведнъж
се променя. Вдига се поривист вятър, който отнася вълните до брега. Когато седнем срещу морето, можем само да наблюдаваме силата му. Макар че в такива моменти морето също е невероятно.
    Небето един ден е светло, а друг тъмно. Няма много птици. Единствено се чува шумът на морските вълни.
    Плажът е пуст, няма чадъри или шезлонги.
Рядко се виждат да хора с хавлии, седнали на пясъка, наслаждавайки се на морето и всичко около тях.
    Морето е мистериозно, красиво, необятно- вълнува душата, не остава сърцето безразлично. Понякога ми се струва, че мога да го гледам безкрайно.
    И винаги ме радва!

Елица Белалова -5 в

                             Морето през есента
         Морето през есента е пусто. То прилича на много тъжно дете без приятели. Има сив цвят като мъгла.
        В далечината не се вижда нищо по-различно. Сякаш небето се слива с морето. Вълните са тъмни и буйни. Те се борят с обитателите на водата. Приличат на ядосан мъж, който крещи на пясъка.
       Над сивото море плуват черни облаци. Едничкото, което се чува, са птиците и ядосаният грохот на вълните, разбиващи се в плажната ивица.
      Плажът също е пуст. Няма ги децата,   възрастните, шезлонгите, чадърите.   Чувствам, че морето е самотно. Чувам сякаш плача му и се опитвам да го успокоя.
     Мисля си, че пак ще дойде лятото и ще се
напълни с викове, с хора, с чадъри, със смях и игри.
     Искам да му кажа да не тъжи, защото ние пак си го обичаме и когато се стопли, пак ще идваме при него.

Антон Бортник-5 б

Морето през есента
Един есенен ден се разхождах из Морската градина и слязох да видя морето. То беше тъжно, защото нямаше деца, с които да си играе. Беше толкова унило, че вълните му бяха много силни, а цветът му беше тъжносин.
              В небето не се виждаха птици. Небето беше сиво, мрачно и празно.
              Вече ги нямаше корабчетата. Не се чуваше звукът на смеещи се деца и на веселите им игри. В морето не се виждаха вече рибките, рапанчетата и рачетата, а се само сивите медузи, плуващи накъдето ги отнесат вълните.
           И аз бях много тъжен, защото исках да дойде
лятото, за да мога да зарадвам отново морето с моите весели и щури игри. Затова му казах да не се бои, защото остават само още три сезона и пак ще дойда при него.

Яница Господинова

          Есенно море
        В началото на есента морето коренно променя лятното си поведение. Започва да става бурно и неспокойно. Изглежда мътно, тъмно и опасно. Изхвърля отпадъци и водорасли на брега. Цветът му става зелен към тъмносиньо.
        В далечината се виждат населени места и брегове. Вълните са средно големи с пенлив цвят. Небето е светлосиньо с бързо движещи се облаци, които са с бял цвят. А птиците, реещи се в простора, са чайки и гларуси. Чуват се само морските вълни и звуците на птиците.
       През есента хората на плажната ивица не са по бански както през лятото, а са облечени с есенни дрехи .Плажът е с пусти шезлонги и чадъри.
     Като гледам морето, си мисля за отминалите топли дни . Чувствам се носталгично заради отминалото лятото.

Зара Димитрова, 5 б клас

Морето през есента
     Разхождах се в Морската градина. Есента беше дошла.
     Тръгнах към плажа. Исках да видя
морето.
      Пясъкът беше все така златист, морето беше все така синьо, но хората ги нямаше. Изглеждаше ми малко изоставено. Вятърът леко се плъзгаше по вълните, а те лениво се плискаха о брега.
     Навътре в морето се виждаха летящи чайки. Те сякаш се наслаждаваха на есенните слънчеви лъчи и леко се полюшваха над повърхността.
     Небето беше ясно, светло и няколко облачета се разхождаха по него също като мен-за никъде небързащи.
     Имах чувството ,че времето е спряло. Бяхме само аз и морето-спокойни и удовлетворени.

Александра Ангелова -5 в

Морето през есента
    Морето през есента е бурно и шарено, с пъстри цветове като красиво цвете. То чака да разцъфти и децата, животните и птиците да му серадват.
     Но сега в морето няма нищо, чадърите и шезлонгите са прибрани, няма кой да седи на тях.
     В далечината се виждат птици, отлитащи на юг.
      Вълните отиват бавно към брега ,сякаш да видят дали случайно някое дете е дошло да си играе с тях. Те приличат на листенце на цвете, което капе , но пак пораства.
     Небето се слива с морето. Облаците са покрили прекрасния син цвят на небето ,като образуват причудливи форми .
     Чува се само самотният глас на птиците .
      Мисля си за хората и децата, които пак ще му се радват.
      Спокойно, море, лятото отновоще сме заедно!
      Обещавам!