Book Creator

Конкурс "Бургас и морето"

by ОУ "Найден Геров"

Pages 4 and 5 of 50

Loading...
Първо място
Георги Илиев-5 в

                            Морето през есента

        Есента е един от
най-красивите годишни сезони. Тя е сезонът на промените, на новото начало, на романтиката.
       Морето, както всичко в природата, променя своя облик през есента. То е пусто, самотно, тъжно и
по-развълнувано. Сякаш е малко дете, което е изоставено от своите приятели и е в очакване на нови такива.
      Цветът на есенно море е от тъмносин до сив. Водите му са дом на много животински видове риби - чернокоп, паламуд, лефер, хамсия.
      В далечината се разкрива с цялото си великолепие от багри и топли слънчеви лъчи уникалният морски хоризонт. По повърхността на морето се надигат многобройни вълни, които сякаш
шептят своята тъжна песен и я носят към брега.
      И небето през есента е сиво, спуснало се ниско към земята, а облаците са толкова плътни, че може като че ли да ги докоснеш с протегната ръка. Повечето птици са поели своя път на юг, само
врабецът е останал тук. Вятърът е студен, влажен, силен, носи шума на листата, на бурното море и песента на птиците.
       А плажът? Плажът е тих, спокоен. Чуват се крясъците на някои прегладнели гларуси, чадърите и шезлонгите са прилежно прибрани за следващия сезон, а хората са си по домовете и с нетърпение очакват лятото.
     Морето за мен е една непозната
необятна шир, изпълнена с безброй приключения и незабравими моменти.
      Обичам нашето море и нямам търпение да се срещнем отново.
Loading...
2 място Йордан Иванов-5в

Морето през есента

Морето през есента е самотно, изгубено и бурно.
Изгубено и изоставено от лодките, корабите и слънчевите  лъчи.
Изглежда ми като дете , което изкарва яда си на бреговете поради самотата си. Цветът му е
син като небето. В него живеят риби, медузи и всякакви други мънички същества.
В далечината се виждат острови, скали и брегове.
Вълните са големи и бурни. Приличат ми на юмруци, които удрят бреговете. Небето не е ясно, а сивкаво-синьо . На небосклона са разпръснати бели, пухкави облаци. Птици почти няма. Самотно е и  небето
през есента.
Чува се плясъкът на вълните в пясъка и тук-там някой крясък  на останалите гларуси. Плажът е пуст. Чадъри няма, нито пък шезлонги. А хората сякаш са се изпарили.
Като гледам морето, си мисля, че следващото лято няма да е самотно. Хората ще се завърнат. Пак ще го има тупкането на босите крачета
на децата. Пак ще я има глъчката смях и забава. Но сега като го гледам така самотно, чувствам тъгата и самотата му.