Конкурс
"Бургас, морето и Никулден"
"Бургас, морето и Никулден"
Loading...
По случай 6 декември-Никулден-Ден на Бургас в ОУ „Найден Геров „ бе организиран конкурс сред учениците от пети клас в два раздела: изобразително изкуство и литература .
Петокласниците посрещнаха с интерес идеята и с голям ентусиазъм се включиха в надпреварата. Те създадоха прекрасни творби - рисунки, икони, съчинения за морето и за родния Бургас.
В раздел изобразително изкуство категориите бяха две: живописна или емблематична рисунка на нашия град или икона на Свети Николай Чудотворец.
В раздел литература петокласниците се състезаваха за най-добро съчинение описание, посветено на морето или съчинение със заглавие: Моят Бургас след 20 години“.
Най- добрите творби от двата раздела намериха място в електронна книга, изработена от госпожа Кавказова, заместник-директор в училището.
Благодарим на участниците в конкурса и поздравления за победителите.
Благодарност към организаторите на конкурса госпожа Златина Овчарова и госпожа Соня Янкова.
Loading...
Раздел ЛИТЕРАТУРА
Категория
СЪЧИНЕНИЕ ОПИСАНИЕ
Първо място
Георги Илиев-5 в
Морето през есента
Есента е един от
най-красивите годишни сезони. Тя е сезонът на промените, на новото начало, на романтиката.
Морето, както всичко в природата, променя своя облик през есента. То е пусто, самотно, тъжно и
по-развълнувано. Сякаш е малко дете, което е изоставено от своите приятели и е в очакване на нови такива.
Цветът на есенно море е от тъмносин до сив. Водите му са дом на много животински видове риби - чернокоп, паламуд, лефер, хамсия.
В далечината се разкрива с цялото си великолепие от багри и топли слънчеви лъчи уникалният морски хоризонт. По повърхността на морето се надигат многобройни вълни, които сякаш
шептят своята тъжна песен и я носят към брега.
И небето през есента е сиво, спуснало се ниско към земята, а облаците са толкова плътни, че може като че ли да ги докоснеш с протегната ръка. Повечето птици са поели своя път на юг, само
врабецът е останал тук. Вятърът е студен, влажен, силен, носи шума на листата, на бурното море и песента на птиците.
А плажът? Плажът е тих, спокоен. Чуват се крясъците на някои прегладнели гларуси, чадърите и шезлонгите са прилежно прибрани за следващия сезон, а хората са си по домовете и с нетърпение очакват лятото.
Морето за мен е една непозната
необятна шир, изпълнена с безброй приключения и незабравими моменти.
Обичам нашето море и нямам търпение да се срещнем отново.
Георги Илиев-5 в
Морето през есента
Есента е един от
най-красивите годишни сезони. Тя е сезонът на промените, на новото начало, на романтиката.
Морето, както всичко в природата, променя своя облик през есента. То е пусто, самотно, тъжно и
по-развълнувано. Сякаш е малко дете, което е изоставено от своите приятели и е в очакване на нови такива.
Цветът на есенно море е от тъмносин до сив. Водите му са дом на много животински видове риби - чернокоп, паламуд, лефер, хамсия.
В далечината се разкрива с цялото си великолепие от багри и топли слънчеви лъчи уникалният морски хоризонт. По повърхността на морето се надигат многобройни вълни, които сякаш
шептят своята тъжна песен и я носят към брега.
И небето през есента е сиво, спуснало се ниско към земята, а облаците са толкова плътни, че може като че ли да ги докоснеш с протегната ръка. Повечето птици са поели своя път на юг, само
врабецът е останал тук. Вятърът е студен, влажен, силен, носи шума на листата, на бурното море и песента на птиците.
А плажът? Плажът е тих, спокоен. Чуват се крясъците на някои прегладнели гларуси, чадърите и шезлонгите са прилежно прибрани за следващия сезон, а хората са си по домовете и с нетърпение очакват лятото.
Морето за мен е една непозната
необятна шир, изпълнена с безброй приключения и незабравими моменти.
Обичам нашето море и нямам търпение да се срещнем отново.
2 място Йордан Иванов-5в
Морето през есента
Морето през есента е самотно, изгубено и бурно.
Изгубено и изоставено от лодките, корабите и слънчевите лъчи.
Изглежда ми като дете , което изкарва яда си на бреговете поради самотата си. Цветът му е
син като небето. В него живеят риби, медузи и всякакви други мънички същества.
В далечината се виждат острови, скали и брегове.
Вълните са големи и бурни. Приличат ми на юмруци, които удрят бреговете. Небето не е ясно, а сивкаво-синьо . На небосклона са разпръснати бели, пухкави облаци. Птици почти няма. Самотно е и небето
през есента.
Чува се плясъкът на вълните в пясъка и тук-там някой крясък на останалите гларуси. Плажът е пуст. Чадъри няма, нито пък шезлонги. А хората сякаш са се изпарили.
Като гледам морето, си мисля, че следващото лято няма да е самотно. Хората ще се завърнат. Пак ще го има тупкането на босите крачета
на децата. Пак ще я има глъчката смях и забава. Но сега като го гледам така самотно, чувствам тъгата и самотата му.
Морето през есента
Морето през есента е самотно, изгубено и бурно.
Изгубено и изоставено от лодките, корабите и слънчевите лъчи.
Изглежда ми като дете , което изкарва яда си на бреговете поради самотата си. Цветът му е
син като небето. В него живеят риби, медузи и всякакви други мънички същества.
В далечината се виждат острови, скали и брегове.
Вълните са големи и бурни. Приличат ми на юмруци, които удрят бреговете. Небето не е ясно, а сивкаво-синьо . На небосклона са разпръснати бели, пухкави облаци. Птици почти няма. Самотно е и небето
през есента.
Чува се плясъкът на вълните в пясъка и тук-там някой крясък на останалите гларуси. Плажът е пуст. Чадъри няма, нито пък шезлонги. А хората сякаш са се изпарили.
Като гледам морето, си мисля, че следващото лято няма да е самотно. Хората ще се завърнат. Пак ще го има тупкането на босите крачета
на децата. Пак ще я има глъчката смях и забава. Но сега като го гледам така самотно, чувствам тъгата и самотата му.
Ивайло Железов-5б-2 място
Морето през есента
Морето през есента е непредвидимо- понякога е светло и слънчево, понякога мрачно и бурно.
В студено време морето изглежда тъмносиньо, почти сиво и мрачно. Прилича на безкрайна бездна, зад която не се вижда нищо.
Захлаждането на морската вода връща обратно рибите - сафрид, калкан икарагьоз. Има рачета и миди.
Някъде далече в морето няколко малки корабчета лъкатушат по водата. Вълните са големи, силни и
опасни и се разбиват с грохот в морския бряг. Небето през есента често е мрачно и облачно, но понякога слънцето изведнъж се появява, за да озари всичко наоколо.
Ята птици се събират и отлитат на юг.
Спокойствието по крайбрежието е неописуемо, само морските вълни пеят своята песен, а следа от шумните летни тълпи няма.
Чадърите и шезлонгите са празни. Дори и чайките не те безпокоят. Тогава можеш да ходиш бос по студения пясък и да размишляваш за
всичко.
Есента ми носи носталгия по отминалото лято. Но дори и през есента край морето е невероятно красиво!
Михаела Калпаклиева-5в -3 място
Морето през есента
Много обичам морето. То никога не е монотонно и безинтересно дори в сезоните, когато е слънцето едва се показва през облаците.
Морето през есента е студено. По принцип всеки ден, дори и всяка минута е различно. Водата става мътнозелена, понякога и тъмносиня. Има големи вълни, които се удрят със сила в крайбрежния пясък.
Един ден е тихо и спокойно като голямо огледало, студено и прозрачно. Лъчите на слънцето, проникващи в солената вода, достигат до дъното, кратко докосвайки златния пясък и ярките блестящи черупки, гладките камъни и зеленикавите водорасли, улавяйки в светлината си дребни сръчни рибки, които се забавляват край брега.
На следващия ден всичко изведнъж
се променя. Вдига се поривист вятър, който отнася вълните до брега. Когато седнем срещу морето, можем само да наблюдаваме силата му. Макар че в такива моменти морето също е невероятно.
Небето един ден е светло, а друг тъмно. Няма много птици. Единствено се чува шумът на морските вълни.
Плажът е пуст, няма чадъри или шезлонги.
Рядко се виждат да хора с хавлии, седнали на пясъка, наслаждавайки се на морето и всичко около тях.
Морето е мистериозно, красиво, необятно- вълнува душата, не остава сърцето безразлично. Понякога ми се струва, че мога да го гледам безкрайно.
И винаги ме радва!
Много обичам морето. То никога не е монотонно и безинтересно дори в сезоните, когато е слънцето едва се показва през облаците.
Морето през есента е студено. По принцип всеки ден, дори и всяка минута е различно. Водата става мътнозелена, понякога и тъмносиня. Има големи вълни, които се удрят със сила в крайбрежния пясък.
Един ден е тихо и спокойно като голямо огледало, студено и прозрачно. Лъчите на слънцето, проникващи в солената вода, достигат до дъното, кратко докосвайки златния пясък и ярките блестящи черупки, гладките камъни и зеленикавите водорасли, улавяйки в светлината си дребни сръчни рибки, които се забавляват край брега.
На следващия ден всичко изведнъж
се променя. Вдига се поривист вятър, който отнася вълните до брега. Когато седнем срещу морето, можем само да наблюдаваме силата му. Макар че в такива моменти морето също е невероятно.
Небето един ден е светло, а друг тъмно. Няма много птици. Единствено се чува шумът на морските вълни.
Плажът е пуст, няма чадъри или шезлонги.
Рядко се виждат да хора с хавлии, седнали на пясъка, наслаждавайки се на морето и всичко около тях.
Морето е мистериозно, красиво, необятно- вълнува душата, не остава сърцето безразлично. Понякога ми се струва, че мога да го гледам безкрайно.
И винаги ме радва!
Елица Белалова -5 в
Морето през есента
Морето през есента е пусто. То прилича на много тъжно дете без приятели. Има сив цвят като мъгла.
В далечината не се вижда нищо по-различно. Сякаш небето се слива с морето. Вълните са тъмни и буйни. Те се борят с обитателите на водата. Приличат на ядосан мъж, който крещи на пясъка.
Над сивото море плуват черни облаци. Едничкото, което се чува, са птиците и ядосаният грохот на вълните, разбиващи се в плажната ивица.
Плажът също е пуст. Няма ги децата, възрастните, шезлонгите, чадърите. Чувствам, че морето е самотно. Чувам сякаш плача му и се опитвам да го успокоя.
Мисля си, че пак ще дойде лятото и ще се
напълни с викове, с хора, с чадъри, със смях и игри.
Искам да му кажа да не тъжи, защото ние пак си го обичаме и когато се стопли, пак ще идваме при него.
Морето през есента
Морето през есента е пусто. То прилича на много тъжно дете без приятели. Има сив цвят като мъгла.
В далечината не се вижда нищо по-различно. Сякаш небето се слива с морето. Вълните са тъмни и буйни. Те се борят с обитателите на водата. Приличат на ядосан мъж, който крещи на пясъка.
Над сивото море плуват черни облаци. Едничкото, което се чува, са птиците и ядосаният грохот на вълните, разбиващи се в плажната ивица.
Плажът също е пуст. Няма ги децата, възрастните, шезлонгите, чадърите. Чувствам, че морето е самотно. Чувам сякаш плача му и се опитвам да го успокоя.
Мисля си, че пак ще дойде лятото и ще се
напълни с викове, с хора, с чадъри, със смях и игри.
Искам да му кажа да не тъжи, защото ние пак си го обичаме и когато се стопли, пак ще идваме при него.