ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ
"ДАМЯН ДАМЯНОВ"

клуб "ДИГИТАЛНА ХУМАНИТАРИСТИКА"

ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ!

Дамян П. Дамянов

ЛЮБОВ

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му -листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякъква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.
25. IV. 1991 г.

Loading...

* * *
Любов, деца не ми роди.
Но ми роди безброй вълнения.
На мен - духа ми оплоди.
А той роди стихотворения.
Не бе с мен лоша, ни добра.
Душата ми просто отблъсна ти.
В илюзиите ми умря,
но в думите те видях възкръснала.
Ти тях роди - де вик, де стон,
де пък - проклятие - стенание.
Душата ти бе техен дом.
Но тъй и не разбра...
Поклон!
"Останалото е мълчание..."
15. XI. 1992

Loading...

* * *
ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ

Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-...злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност - грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна,
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога - да го убиваш...

* * *
Разбягаха се всичките илюзии,
отидоха си всичките фантазии.
Потънаха във миши дупки "музите".
(Ах, как им поувяхнаха съблазните!
И как им поокапаха и листите,
и пъпките по клонките им, нежните!)
Злорадстваш ли? Да, само ти единствена
остана тук, при мене, след метежа им.
Остана същата, непроменената,
каквато си на снимката ни сватбена,
за разлика от тях - несъстарена ти,
ти - делничната, ти - невдъхновената...
... Сложи трапезата .... и да обядваме.
VII. 1989 - XII. 1992 г.