Ден на народните будители

Първи ноември - ден на народните будители

By Author Name

Будителите – вчера, днес и утре

Да поговорим за събуждането на националния дух и деня, в който отдаваме почит към паметта на хора, допринесли за будността в обществото.
Първи ноември не е просто празник, а ден, в който споменаваме имената на будителите – тези в миналото, в настоящето, и възниква въпросът:
‚,Кои са будителите на бъдещето? “
Колко от нас наследниците на Паисий са запознати с „Рибния буквар“ или „История Славянобългарска‘‘ и колко от нас осъзнават, че това богатство е оставило дълбока следа в българската култура и памет.

Колко от нас наследниците на Паисий са запознати с „Рибния буквар“ или „История Славянобългарска‘‘ и колко от нас осъзнават, че това богатство е оставило дълбока следа в българската култура и памет.
Във времето на електронните книги колко от нас си задават въпроса: „Защо забравихме удоволствието от хартиените книги и защо толкова лесно то бе изместено от таблета? “. Дали д-р Петър Берон би допуснал, че от „ Рибния буквар “ би могло да се стигне до съвременно „събуждане“ чрез електронни източници на информация? Аз живея в електронно време, в което книгата е заменена с таблет.

Като един бъдещ будител мога да кажа: „Благодаря!“ на миналото, поставило основите на настоящето – нашите учители, които продължават делото.
А на бъдещето ще кажа: „Помнете!“.
Паметта съхранява, тя добавя вечност на едно дело, тя създава „продължение“.
А продължението сме ние!
Каква отговорност само, нали?!
Честит празник, будители - минали, настоящи и бъдещи!
Александра Иванова - 6.в клас

IMAGE CAPTION Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit.

Будители има, ще ги има и утре!

Учениците в ОУ „Валери Петров” изучават чужди езици от ранна възраст, подготвят се за отговорната задача да бъдат граждани на света. Но може ли човек без корен да посее зрънца другаде? Невъзможно е и шестокласниците доказаха, че за да си модерен съсвременен човек, трябва първо да си горд с произхода си, да познаваш предците си, чак след това можеш смело да впериш взор в новото и непознатото.
Седмицата, предшестваща 1 ноември – Ден на народните будители, беше посветена на светлия нашенски празник. Всеки един от шестите класове определи свой будител-патрон на класа, за който учениците подготвиха табла и мултимедийни презентации. Творците пък разсъждаваха на тема: ”Будителите вчера, днес и утре”.

Макар и запленени от дигиталния свят, шестокласниците усетиха със сърцата си романтичното време на Българското възраждане. Време, в което борбата е била не просто за физическо оцеляване, а за утвърждаване на българщината, борба за достъп до светско образование и създаване на родна култура. Епохата провокира въпроси, чиито отговори децата намериха в дискусия, след която осъзнаха мащабността на епохата, родила будителите наши – тези, заради които ни има. Лесно е, когато разполагаш със свобода и възможности, да си полезен на хората. Трудно е, когато единствената светлина в мрака на незнанието и зависимостта е пламъкът на родолюбивото сърце, будителската любов. В това се крие мощта на българите, дали ни просвещение, подарили ни свобода.

„Будител” е родна думичка красива, а този духовен празник отбелязваме само ние, българите. Затова будители още има, ще ги има и утре!
Да се знае, да се помни,
че България е жива!

На будителите скромни
българинът китка свива.
Честит празник!

Будителите – вчера, днес и утре

Всяка година на 1 ноември честваме Деня на народните будители. Кого можем да наречем „будител“? Това са хората, които са помогнали на народа ни да се събуди от мрака и незнанието. Благодарение на тях българският народ се е съхранил и до днес. В годините на чуждо присъствие именно будителите са давали сили на народа и са му показвали, че знанието и книгите са пътят, който трябва да следват.
Миналото ни е дарило будители - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Петър Берон, Иван Вазов, Захари Стоянов, Георги Раковски, Васил Априлов, Петко Славейков и много други, които винаги ще бъдат помнени и ще останат в историята на България.

В период, в който всички са унили, свели глави, без надежда, срамуващи се от това, което са, Паисий Хилендарски пише „История славянобългарска“, осветяван само от една свещица, за да покаже, че българите вместо да се срамуват от вярата си – трябва да се гордеят с нея. А по- късно Софроний Врачански се захваща с не по-леката задача да препише Паисиевата история, с цел тя да достигне до повече хора. Васил Левски, отдал живота си на родината, с една цел и една мечта: „Свята и чиста Република“.
Благодарение на всички тези незабравими дейци ние днес се радваме на свободния и хубав живот, който имаме. Тук идва и въпросът – има ли будители днес?
В днешно време нямаме нужда от борци за свобода, но въпреки това се нуждаем от будители. Будители, които да събуждат в нас чувството за национална гордост. Всяко време ражда своите будители.

За мен първите будители са родителите ми, защото те са хората, които са ме закърмили с любовта към родината, възпитали са ме от ранна детска възраст и са ме научили на обноски. Посяли са зрънцето на стойностен и добър човек в мен.
Хората, които имат най- голяма заслуга за поддържане на жаждата ни към знание, са нашите учители, които са най-яркият пример за будители в днешно време.
Те възпитават в нас любов към езика, карат ни да се развиваме, учат ни как да следваме пътя, който сме избрали.
Помагат ни да се превърнем в пълноценни хора, разкриват пред нас нови хоризонти на знанието и желанието за успех.
Учат ни да се гордеем с това, че сме българи!